четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Chalkboard/Черна дъска


Здравейте.

След като се престраших най-накрая да започна да пиша, ето че и първата ми публикация вече е факт. Първо искам да благодаря на всички вас, които се отбихте в блога ми и отделихте от времето си за мен и моите произведения.

Тъй като скоро предстои един много популярен празник – Свети Валентин, свързана с него е и първата ми тема. По принцип не съм чуждопоклонник, но използвам всеки възможен повод да реализирам някоя нова идея за home декорация, картичка, подарък, сладкиш или каквото и да било друго, изискващо майсторене. По тази причина споделям с вас моят последен проект – малка черна дъска за бележки.

Не можах да заснема стъпките по направата й, но все още прохождам в блогърството и се надявам да ми простите. Ще ви разкажа с няколко думи за материалите и начина на изработването й.

Идеята за тази дъска се роди, когато видях един стар дървен поднос или по-скоро плато в кухнята на майка ми. Помня го още от детството ми, когато тя сервираше нарязания хляб върху него. Разбира се това се е случвало преди повече от 15 години, след което подносът е стоял дълбоко в шкафа достатъчно докато не му дойде времето да го съживя и да го превърна в това:


Надявам се крайният резултат да ви харесва.
А ето и материалите, с които работих:

безир с цвят Орех, дунапренова гъба, фина шкурка,
широка синтетична четка за рисуване, боя за черна дъска,
парче канап, пистолет със силикон.
  • Първо почистих с влажен парцал и двете страни на подноса. След това минах лицевата страна с шкурката, за да освежа малко дървото и да го почистя от нараняванията и стърчащите ръбове. След това отново избърсах с парцалчето.
  • С помощта на гъбата нанесох безира върху рамката, като внимавах да не достигна вътрешната част, която ще боядисвам с черната боя. Нанесох 2 последователни слоя, като оставих да съхне за една нощ между тях.
  • Пристъпих към нанасянето на черната боя. С помощта на четката нанесох плътен слой от боята, следвайки една и съща посока (по дължина на подноса). Оставих да изсъхне за една нощ, след което нанесох втори слой боя, но в перпендикулярна посока на първия. Това е необходимо, за да се запълнят равномерно всички възможни празнини между пластовете и да се получи гладък и плътен слой след изсъхване.
  • Финалното допълнение е залепеното с малко разтопен силикон парче канап, което служи за завързване на тебешир към дъската.

    Посланието, което написах, е вдъхновено от празника на 14 февруари, но тъй като не исках да звучи твърде сладникаво и клиширано (все пак ще го закача в кухнята) ми хрумна тази игра на думи. И под целувка нямам предвид познатите сладки от белтъци и захар.

    Слънчев ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар