Дървена къщичка за играчки

   Здравейте.

   Днес реших да публикувам снимки на дървената къщичка, която направих за детската стая на малкия. Отне ми доста време, но вложените усилия си струваха. Получи се доста добре и на Дани много му хареса. Закачихме я на стената и от тогава няма ден без да е взел от нея някоя играчка.

   Всъщност този „нещодържач“ (така го наричахме) има голяма история. С татко го сглобихме още когато бях ученичка. Тогава решихме да го запазим в естествения цвят на дървото както и изглеждаше до скоро:

   Но за да бъде в тон с цветовете на стаята на Дани трябваше да я освежа и боядисам. Освен това отдавна имах идея да пробвам ефекта на distress върху мебел или друга дървена вещ. Много харесвам този стил обзавеждане, който напомня за спомени и внася много уют. И така „нещодържача“ беше идеялен за целта.

   Бързо се снабдих с бяла и сива акрилна боя, едра шкурка, сух сапун, четка за рисуване и няколко пакетчета черен чай. Тъй като проучих няколко варианта за състаряване на дървени повърхности, този ми се стори най-лесен.

   Първо направих една чаша много силен черен чай. В 250 мл вряла вода сложих 3 пакетчета. С течността намазах обилно дървото, за да промени цвета си и да навлезе добре между дървените влакна. Водата не позволява на боята да попие много навътре в порите на дървото. Може би ако използвах другия метод с накисната телена гъба в оцет щеше да ми спести полагането на сива боя, но ще пробвам и ще опиша този вариант друг път.

   Нанесох отгоре един слой сивата акрилна боя. Нарочно не съм се старала да е равномерно и навсякъде. След като изсъхна напълно със сапуна направих груби черти по повърхносттта. Така на местата където има сапун няма да се задържи следващия слой боя и ще падне по-лесно с шкурката. Отгоре сложих 2 слоя бяла боя като отново не се старах да я нанасям гладко и плътно. Оставих да съхне ден-два.

   Дойде ред на фината работа. С шкурката започнах да отнемам от боята малко по малко докато се показа сивият слой и самото дърво отдолу. Наблегнах на ръбовете и ъглите повече. Съвсем в произволни посоки обелих на места боята, на други места я запазих. Реших да не слагам нищо повече като завършек тъй като исках да запазя матовия и напукан вид, който се получи.

   За покрива използвах дървени клечки, които залепих с лепило за дърво и боядисах в керемидено.

  

   Винтидж ефектът се получи почти както си го представях. Със сигурност това става любимата ми техника за състаряване на вещи от дръво. Дано и на вас ви е харесало и ви е било полезно.

    До скоро хрумване.

Към първата публикация

Пай с червени плодове за Св. Валентин

Здравейте.

   Дано да сте прекарали в приятна компания един весел и романтичен празник, независимо какво сте празнували – Св. Валентин или Трифон Зарезан. И нека не забравяме, че любовта и вниманието един към друг трябва да засвидетелстваме не само на празници като тези. Именно тогава е най-сладко и мило. Дано не само аз мога да се похваля с подобно отношение от половинката си.

    По този повод споделям с вас своята сладка изненада към любимия:

Малиново-ягодов пай със сърца

За тестото ще ви трябват:
300 гр. бяло брашно
50 гр. бадемово брашно
225 гр. студено масло, нарязано на кубчета
1 яйце
5 с.л. пудра захар или 150 гр.
ванилов екстракт
щипка сол

За плънката:
около 900 гр. замразени ягоди и малини (разбира се по-добре е да използвате пресни плодове, но за съжаление по това време на годината трудно се намират)
7-8 с.л. захар
1-2 ч.л. лимонов сок
20 мл. калвадос
3 с.л. царевично нишесте

   За приготвянето на пай първо си приготвям тестото тъй като то трябва да почине около 30-40 мин в хладилник преди да се използва. Най-бързо и лесно става в блендера. Така се избягва месенето с ръце и загряването на тестото от топлината им. Изсипете пресятото брашно, солта, пудрата захар и бадемовото брашно в купата от робота. Разбъркайте за кратко. Добавете маслото и пуснете робота докато сместа стане на трохи. Тогава се добавя яйцето и ванилията и отново се разбърква докато се размеси хубаво. Полученото ронливо тесто се изсипва върху парче фолио за свежо съхранение и се оформя на топка. Опакова се хубаво с фолиото и се прибира в хладилника.

 

    През това време приготвям плънката. В тенджера с дебело дъно изсипете плодовете, захарта, калвадоса и лимоновия сок. След като плодовете омекнат и захарта се разтвори се добавя нишестето, размито в малко вода. Трябва пълнежът да е започнал да се вари преди това. Оставя се на слаб огън за няколко минути, за да се сгъсти. През цялото време не спираме да бъркаме. Дръпваме от котлона и оставяме да се охлади напълно.

   За пая използвам тефлонова тавичка с къдрав ръб. 2/3-ти от тестото се разточва върху набрашнен плот до дебелина около 5 мм. Формата се застила с тестото и се набожда навсякъде с вилица, за да не се надигне при печенето. Оформя се хубав ръб и ако е необходимо се добавя още тесто. От останалата 1/3-та част от тестото се изрязват с резец сърца.

    Върху основата се изсипва плънката и отгоре се подреждат сърцата с острата част към центъра на тавата, започвайки от периферията. За слепване на сърцата и глазиране се намазват с разбит жълтък. Пая се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса около 30-35 мин или до златисто.

   Сервира се докато е още топъл, гарниран с топка ванилов сладолед. Е ние не стигнахме до сладоледа. Пая свърши за отрицателно време. Наистина е много хубав и така.

   Дано ви е харесал и показал, че не е трудно да изненадаш половинката с нещо романтично, било то и без повод.

   Приятно готвене.

Към първата публикация