Бебешки албум за снимки

Хей, здравейте.

    Трябва да призная, че не предполагах какъв ангажимент е поддържането на собствен блог. Хубавото в крайна сметка е, че ме стимулира да завършвам по-бързо започнатите проекти и да се старая да бъда по-дисциплинирана към задачите, които сама си поставям.

    В тази публикация ще наблегна на снимковия материал, тъй като това което направих по-лесно се показва не с думи, а с нагледни материали. А именно бебешки фото албум.

    Купих от едно фото готово албумче за снимки. Хареса ми, защото е от онези ретро албуми, в които снимките не се слагат в прозрачни целофанени джобчета, а се лепят върху картонени листове, разделени с паус между тях. Но корицата ми се стори малко празна и скучна, и реших да я раздвижа малко.

Това са материалите, които намерих (някои от тях отпаднаха в последствие).

 Смятам да го напълня със снимки на Дани след прохождането му, така че повторих отпечатаните стъпки с оригинални отпечатъци с бяла акрилна боя от малките му крачета.

Избрах си шрифт, отпечатах буквите на принтер в желания размер и ги изрязах.

Ето ги готовите шаблони.

Наложих ги върху четири различни по шарка картона, които предварително подбрах според цвета на албума.

Тъй като буквите са големи ги подлепих с монтажни лепенки на няколко места, за да не увиснат във въздуха след като ги сложа.

Получи се много лек 3D ефект. Естествената сянка, която хвърлят буквите беше търсен резултат.

Средата на корицата по височина я маркирах с молив, за да знам къде да залепя текстилната лента. С двойно залепваща лепенка подлепих с двойно прегъване панделката от вътрешната страна и на двете корици. Това се прави с две еднакво дълги парчета, за да могже да се върже панделка, когато албумът се затвори.

От бял картон се изрязва квадратно парче с по-голяма страна от ширината на панделката и се залепя върху подгънатата част, за да я скрие и да й даде допълнителна здравина.

    Ето какво се получи. Готовото албумче, което купих, вече е персонализирано. Мисля, че стана много сладко и цветно. Надявам се да ви е харесало и на вас, и да съм дала на някого идея за подарък или освежаване на някое скучно семейно албумче.

Към първата публикация

Chocolate walnut brownie / Брауни с орехи

Здравейте.

Отново ми дойде музата за сладкарска поезия и реших да ви покажа моя най-любим сладкиш. Той е много шоколадов, лесен за приготвяне и подходящ за много интерпретации. Освен това може да се използва и като основа за торта или във вид на мъфини. Това е рецептата за:

Брауни с орехи

За него ви трябват 100 гр. натурален шоколад с висок процент какао, 1/2 ч.ч. кафява захар мусковадо, 1/2 ч.ч. обикновена кафява захар, 2 яйца, 3/4 ч.ч. брашно, 140 гр. меко масло, 1/2 ч.ч. неподсладено какао, 1 ч.л. ванилов екстракт, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Разбира се за тази рецепта ви трябват шепа счукани орехи и още толкова наситнени парченца шоколад.

 

С огромни благодарности на моята приятелка Дени за този елексир.

За приготвянето му си отделете една голяма купа и изсипете вътре всички сухи съставки без шоколада. Разбъркайте ги с тел за яйца. В малка огнеопорна купичка сложете шоколада, който предварително сте наситнили, и маслото. Разтопете го в микровълнова фурна за 1 мин на ниска степен, като разбъркате по средата на времето. Оставете леко да се охлади. Добавете към тази смес ваниковия екстракт. В друга купичка разбъркайте яйцата и заедно с другата течна смес изсипете при сухата. Всичко се разбърква с миксер за кратко до хомогенност. Добавят се ядките и шоколадовите парченца и се разбърква с шпатула.
Застелете правоъгълна тавичка 20х30 мм със сладкарска хартия и изсипете тестото. Заравнете го с шпатулата. Печете в предварително загрята фурна на 180° С не повече от 20 мин ако искате да остане влажен и сочен отвътре.
След като поизстине се нарязва на квадратни парчета и се изяжда за минути.

 













Искам да вметна няколко думи за вариантите на този сладкиш. Ако искате да ви се получи по-лепкав и плътен  не слагайте бакпулвер. Ако пък не обичате орехи или не ви понасят може да ги замените с лешници или изобщо да не слагате ядки. Аз често правя шоколадов ганаш, с който заливам вече изстиналото брауни, защото на мен никога нищо не ми е достатъчно шоколадово.
За сервирането му страшно подхожда топка ванилов, ментов или сладолед страчатела, особено ако браунито е още топло.

Надявам се, че съм зарадвала хората, които чакаха тази рецепта с нетърпение.

Целувки и до скоро.
Д.

Към първата публикация