Детски Рожден ден вкъщи

     Здравейте, любители на домашните сладости и ръчно изработени украси.

    Този пост има за цел да опровергае и успокои тези, които смятат, че организирането на пищно домашно парти за детски рожден ден е невъзможна задача.  Не се страхувайте да се заемете с това, защото макар и времеемка и изискваща сериозно планиране и подготовка, накрая ще ви се отблагодари с най-голямата награда – усмивката и благодарността на лицето на рожденика.

    Поводът за празник е 5тата годишнина на моя син. След като за 2рия му рожден ден организирах и приготвих всичко за партито съвсем сама (измислих тема, направих покани, подготвих украса, торта и десерти, които можете да видите тук), реших отново да подходя по този начин и за тазгодишния му празник. Напоследък явно имам нужда от нови предизвикателства.

    Цялата подготовка ми отне 2 седмици, в които изготвих менюто, пазарувах украса и парти артикули, изработих покани, декорации за тортата от фондан и хартиени топери за сладкишите, и се снабдих със сладкарски консумативи за сладката маса. Слава Богу, че децата  се задържаха здрави. А темата на партито Дани си я измисли сам. Напоследък много се радва на McQueen Светкавицата и не беше трудно да се сетя каква ще бъде тя. Насъбрах идеи от интернет, нахвърлях в дневника си някои неща, съставих си план за дните до празника и се заех.

    За да спазя цветовата гама, трябваше да се придържам към червено, златно, черно и бяло. Взех балони и тишу хартия. От нея направих тези ефектни пискюли, които използвах като гирлянд над candy bar-a. Не че не можете да си ги поръчате, но аз винаги съм предпочитала нещо да излезе от ръцете ми. Взех и балон 5ца от златно фолио, бели хартиени ветрила, добавих и светещи лампички и се получи много добре. А дори не използвах всички декорации които купих. Стана страхотен фон за снимки.

 

      Разбира се тортата и сладкишите, които са моята страст, също трябваше да отговарят на темата. В менюто включих любимите ми френски макарони с ягоди, ягодова лимонада, cake pops „червено кадифе", лимонови тарталети с меренг, торта „червено кадифе", пуканки, снакс „конусчета" и любимите  соленки със сирене на Дани. На сокчетата и водите с McQueen попаднах случайно и паснаха идеално за случея. Всичко останало е въпрос на въображение, личен поглед и усет за аранжиране и подбор от наличната посуда. В последния момент се оказа, че нямаме достатъчно десертни вилички за всички гости, но това не е никакъв проблем. И съседите ставанаха съпричастни в подготовката. Имах и идея за брауни барчета с цветни дражета като светофари, но си я запазвам за друг повод.

Импровизорах с така модерния напоследък напукан ефект на фондана – обгорен с горелката до карамелизиране и леко разтеглен по ръбовете, поръсен със златен прашец.

 

  

   

     Най-хубавото от целия този труд е, че цялото семейство се включи в подготовката, бяхме много мотивирани, организирани, сплотени и в следствие на това и удовлетворени от резултата. Защото няма по-хубаво нещо за един родител от това да направи детето си щастливо и да изпълни животът му с радост.

     Дано съм успяла да ви заразя поне малко с нашия ентусиазъм и да съм вдъхнала смелост на поне един човек да опита. Аз съм с 2 деца и заедно с тях (не въпреки тях) успях да се справя.

   Успех и до нови начинания.