Пай с червени плодове за Св. Валентин

Здравейте.

   Дано да сте прекарали в приятна компания един весел и романтичен празник, независимо какво сте празнували – Св. Валентин или Трифон Зарезан. И нека не забравяме, че любовта и вниманието един към друг трябва да засвидетелстваме не само на празници като тези. Именно тогава е най-сладко и мило. Дано не само аз мога да се похваля с подобно отношение от половинката си.

    По този повод споделям с вас своята сладка изненада към любимия:

Малиново-ягодов пай със сърца

За тестото ще ви трябват:
300 гр. бяло брашно
50 гр. бадемово брашно
225 гр. студено масло, нарязано на кубчета
1 яйце
5 с.л. пудра захар или 150 гр.
ванилов екстракт
щипка сол

За плънката:
около 900 гр. замразени ягоди и малини (разбира се по-добре е да използвате пресни плодове, но за съжаление по това време на годината трудно се намират)
7-8 с.л. захар
1-2 ч.л. лимонов сок
20 мл. калвадос
3 с.л. царевично нишесте

   За приготвянето на пай първо си приготвям тестото тъй като то трябва да почине около 30-40 мин в хладилник преди да се използва. Най-бързо и лесно става в блендера. Така се избягва месенето с ръце и загряването на тестото от топлината им. Изсипете пресятото брашно, солта, пудрата захар и бадемовото брашно в купата от робота. Разбъркайте за кратко. Добавете маслото и пуснете робота докато сместа стане на трохи. Тогава се добавя яйцето и ванилията и отново се разбърква докато се размеси хубаво. Полученото ронливо тесто се изсипва върху парче фолио за свежо съхранение и се оформя на топка. Опакова се хубаво с фолиото и се прибира в хладилника.

 

    През това време приготвям плънката. В тенджера с дебело дъно изсипете плодовете, захарта, калвадоса и лимоновия сок. След като плодовете омекнат и захарта се разтвори се добавя нишестето, размито в малко вода. Трябва пълнежът да е започнал да се вари преди това. Оставя се на слаб огън за няколко минути, за да се сгъсти. През цялото време не спираме да бъркаме. Дръпваме от котлона и оставяме да се охлади напълно.

   За пая използвам тефлонова тавичка с къдрав ръб. 2/3-ти от тестото се разточва върху набрашнен плот до дебелина около 5 мм. Формата се застила с тестото и се набожда навсякъде с вилица, за да не се надигне при печенето. Оформя се хубав ръб и ако е необходимо се добавя още тесто. От останалата 1/3-та част от тестото се изрязват с резец сърца.

    Върху основата се изсипва плънката и отгоре се подреждат сърцата с острата част към центъра на тавата, започвайки от периферията. За слепване на сърцата и глазиране се намазват с разбит жълтък. Пая се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса около 30-35 мин или до златисто.

   Сервира се докато е още топъл, гарниран с топка ванилов сладолед. Е ние не стигнахме до сладоледа. Пая свърши за отрицателно време. Наистина е много хубав и така.

   Дано ви е харесал и показал, че не е трудно да изненадаш половинката с нещо романтично, било то и без повод.

   Приятно готвене.

Към първата публикация

Chalkboard/Черна дъска

Здравейте.

След като се престраших най-накрая да започна да пиша, ето че и първата ми публикация вече е факт. Първо искам да благодаря на всички вас, които се отбихте в блога ми и отделихте от времето си за мен и моите произведения.

Тъй като скоро предстои един много популярен празник – Свети Валентин, свързана с него е и първата ми тема. По принцип не съм чуждопоклонник, но използвам всеки възможен повод да реализирам някоя нова идея за home декорация, картичка, подарък, сладкиш или каквото и да било друго, изискващо майсторене. По тази причина споделям с вас моят последен проект – малка черна дъска за бележки.

Не можах да заснема стъпките по направата й, но все още прохождам в блогърството и се надявам да ми простите. Ще ви разкажа с няколко думи за материалите и начина на изработването й.

Идеята за тази дъска се роди, когато видях един стар дървен поднос или по-скоро плато в кухнята на майка ми. Помня го още от детството ми, когато тя сервираше нарязания хляб върху него. Разбира се това се е случвало преди повече от 15 години, след което подносът е стоял дълбоко в шкафа достатъчно докато не му дойде времето да го съживя и да го превърна в това:

Надявам се крайният резултат да ви харесва.

А ето и материалите, с които работих:

безир с цвят Орех, дунапренова гъба, фина шкурка,
широка синтетична четка за рисуване, боя за черна дъска,
парче канап, пистолет със силикон.

• Първо почистих с влажен парцал и двете страни на подноса. След това минах лицевата страна с шкурката, за да освежа малко дървото и да го почистя от нараняванията и стърчащите ръбове. След това отново избърсах с парцалчето.
• С помощта на гъбата нанесох безира върху рамката, като внимавах да не достигна вътрешната част, която ще боядисвам с черната боя. Нанесох 2 последователни слоя, като оставих да съхне за една нощ между тях.
• Пристъпих към нанасянето на черната боя. С помощта на четката нанесох плътен слой от боята, следвайки една и съща посока (по дължина на подноса). Оставих да изсъхне за една нощ, след което нанесох втори слой боя, но в перпендикулярна посока на първия. Това е необходимо, за да се запълнят равномерно всички възможни празнини между пластовете и да се получи гладък и плътен слой след изсъхване.
• Финалното допълнение е залепеното с малко разтопен силикон парче канап, което служи за завързване на тебешир към дъската.
  
  
  Посланието, което написах, е вдъхновено от празника на 14 февруари, но тъй като не исках да звучи твърде сладникаво и клиширано (все пак ще го закача в кухнята) ми хрумна тази игра на думи. И под целувка нямам предвид познатите сладки от белтъци и захар.
  
  
  Слънчев ден.